„Синове на безумци, без име…
…станах им песен,
станах им и поговорка.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене
и не се свенят да плюят в лицето ми.
Понеже Бог съсипа достолепието ми и ме смири,
и те се разюздаха пред мене.
Отдясно въстават тия изчадия,
залагат примки за нозете ми
и насочват против мене гибелните си намерения;
развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми.“
(Йов 30:8–13)

След носталгичните спомени за безвъзвратно отминалите благословени дни страдалецът Йов описва своето мрачно настояще. Онези, които някога са търсили близостта му и са се ползвали от мъдростта му... [още]