„О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
когато светилникът Му светеше над главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината…“

Приятелите му са замлъкнали.
Техните обвинения са се изчерпали, но болката на Йов по загубеното благоденствие продължава да говори. Спомените нахлуват като неудържима вълна от образи – години на мир, достойнство и благословение. Той прави равносметка на живота си, връщайки се назад не от гордост, а от отчаяна нужда да разбере къде и кога е изгубил онова, ко... [още]