Винаги ми е било интересно как е възможно простият човек често пъти да бъде и горд. Вместо да се срамува от своята простотия, той се гордее с нея, сякаш е някаква висша добродетел. Той често спори и напада другите, убеден в своята правота, без да осъзнава, че се излага и само предизвиква присмехи. Простият човек изглежда не успява да осъзнае своята простота и е безкрайно доволен от начина си на живот. Той се самозаблуждава в своите разсъждения, които излива като вода на земята, без да осъзнава, че те са погрешни.   Простотията държи човека далече от Бога. Много пъти съм се питал защо има човеци, които колкото и пъ... [още]