СЛЕЗ И СВЕТИ!

Тази вечер, прибирайки се от работа пред входа заварихме линейка. Портиерката ни посрещна разтреперана и пребледняла с лошата новина, че съседка от блока е починала, а тя е станала свидетел. Бегло си спомням, коя е починалата жена, засичали сме се в асансьора, но нищо повече от „добър ден” и „довиждане” не сме си казвали. Както винаги в такива моменти, в сърцето ми изникна въпросът : „Господи, дали тя е при Tеб ?“ Надали ще разбера това на тази земя, но искрено искам да вярвам, че е имало човек, който й е благовествал.

Размислих се колко крехък е човешкият живот. Ние наистина сме само лъх, днес сме тук, а утре ни няма. Почувствах се изобл... [още]