ПРОТЕГНАТА РЪКА

Монологът на Йов продължава. В предишните глави го виждахме вдъхновен, уверен и категоричен, че ще остане верен на Бог въпреки всичко и независимо от всичко.  Позицията му днес не е променена, но го виждаме уморен, изтощен, съборен, преизпълнен със скръб и с поглед в миналото… Сякаш скръбта оформя думите му, печалта движи погледа му, а болката диктува движенията му…

В главите, които са на фокуса на вниманието ни днес Йов прави един паралел между славните отминали дни на благополучие и състоянието в което се намира днес. Контрастът е огромен.

Дните на слава, са заменени с дни на печал. Семейното щастие се е превърнало в изгаряща скръб.... [още]