ГОСПОДИ, КОЙ Е ПОДОБЕН НА ТЕБ?

Развръзката на драматичната книга е пред своя край. Докато четях последните глави, усетих как не само моят дъх е притихнал. Опитах се да си представя погледа на правоверните приятели на Йов – Елифас, Билдад и Шофар… изражението на искрения и смел Елиу… лицето на Йов… Как ли изглежда човек, който слуша Божия глас от бурята? Представям си го настръхнал, онемял в страхопочитание, недоумение, смирение, респект.  

Аргументите на Йов за собствената му праведност, произнесени като стенание и звучащи като спор с Господ звучат абсурдно и нелепо. Йов е изобличен. Разбира глупостта си. Признава невежеството си:

„... [още]