Шестнадесета глава от книга Йов не завършва в мрак.
Краят е озарен с лъч надежда и искрен зов на вяра.

Йов казва, че ако има надежда,
тя не е на земята.
Ако има правда,
тя не е в човешкия съд
и че надеждата му
е само в небесата.

Само там е неговия верен Свидетел и Застъпник.

„Ето и сега Свидетелят ми е на небесата
и Застъпникът ми – във висините.
Моите приятели ми се присмиват,
докато окото ми рони сълзи към Бога,
о, да можеше някой да защити човека пред Бога,<... [още]