„Затова няма да въздържа устата си;
ще говоря в терзанието на духа си,
ще плача в горестта на душата си.
Море ли съм аз, или морско чудовище,
та поставяш над мене стража?
Когато си казвам:
Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще стаи воплите ми,
тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
така че душата ми предпочита удушване
и смърт, отколкото този мой живот.
Додея ми!“
(Йов 7:11–16)