Несъмнен факт е, че църковните общности са посещавани и от личности, чиято цел е да извлекат лична полза, да придобият известност или да разширят земното си влияние. В своята духовна слепота те често приемат християнската скромност като безхарактерност, добродушието на вярващите — като слабост, а чистата им вяра — като наивно лековерие и искат да се възползват от това.

Апостол Павел безапелационно разкрива пълната суета и нищожност на подобни подбуди: