ТОЙ ЗНАЕ ПЪТЯ МИ…

За разлика от предишните глави, тези две (23-та и 24-та) не отразяват словестна битка между Йов и приятелите му. Говори само Йов. Монологът му е дълъг, болезнен и излиза дълбоко от сърцето…

Между редовете можем да научим много. Ако се заслушаме внимателно в написаните думи можем да усетим болката му… Струва ми се дори, че можем да доловим ритъма на сърцето му…

 „Раната ми е по-тежка от въздишането ми“ – или казано на съвременнен език – „Толкова ме боли, че не мога да намеря думи, с които да го опиша“. Изпитвали ли сте подобно чувство? Била ли е душата ви в подобно състояние?

Йов е откровен ... [още]