Когато за първи път започнах да ходя на църква, ми беше много трудно, защото бях самотник. Докато растях, редовно се местехме от едно място на друго. В резултат на това винаги бях новото дете в училището. И докато науча имената на всички деца в класа, беше време да се преместя отново в друго училище в чужд град.   Но след това станах част от Христовото семейство в църквата. И през годините изградих приятелства, които поддържам и до днес.   Може би си мислите: „Е, мен никой не ме познава в църквата.“   Какво ще кажете за следната идея? Защо не останете малко след богослужението или пък да идвате 15-20 минути... [още]