„Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обновява. Защото нашата временна лека скръб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава, като не гледаме на видимото, а на невидимото; защото видимото е временно, а невидимото – вечно.“ 2 Кор. 4:16-18

Винаги е предизвиквала дълбоко преклонение у мен увереността, с която апостол Павел посреща житейските бури. В началото на тази глава той бегло, почти мимоходом, скицира бруталната реалност, в която се намира за... [още]