Те сякаш говорят правилни неща.
В думите им прозира загриженост.
Намерението им изглежда добро —
искат да помогнат, да подкрепят, да посъветват.
Изричат фрази, пропити със страхопочитание към Бога
и с увереност в Неговата справедливост.

…и въпреки това — вместо утеха, думите им носят още по-дълбока болка.

Вместо да превържат раните, те ги разкъсват.
Вместо да положат рамо за подкрепа,
превръщат се в съдници.
Вместо да плачат с него,
обсипват го с обвинения.

Вижте реакцията на страдащия: