„И всеки десятък от едър и дребен добитък, десятъкът от всичко, което минава при преброяване под жезъла, да бъде свят на Господа. Да не издирва посветителят дали животното е добро или лошо, нито да го заменя; но ако някога го замени, то и едното, и другото – това и замененото – да бъдат святи; животното да не се откупва.“
(Левит 27:32–33)

В този текст за първи път в Библията четем ясно и недвусмислено заповедта към Израел да дава десятък на Бога.
Самото понятие за десятък обаче – като даване на част от печалбата на човека – се среща много по-рано, още преди закона, даден в пустинята... [още]