С тези тържествени думи завършва монологът на Елиу.

Словата му звучат убедително. Доводите му изглеждат силни, а заключенията – правдиви. Той говори за Божието величие, за Неговата справедливост и непостижимост. Напомня, че Всемогъщият е извън пределите на човешкото разбиране и че единственото достойно отношение към Него е благоговението.

Но остава един въпрос: дали тези думи са донесли надежда на Йов... [още]